Човекът, Който Обичаше Стивън Кинг

Автор: Бранимир Събев
Издател: Ибис
Формат: 130 Х 200
Година: 2012
Стр: 252
Цена: 11.90 лв

Братя и сестри, дами и господа, лейдис енд джентълмен, мили хорица от България.

Представям на вашето внимание предварително ревю на една книга, която излиза вдругиден. Втората ми самостоятелна книга, вторият ми сборник с разкази. Дълго мислих какво да ви говоря за тази книга, по-подробна информация плюс разкази от която може да намерите тук. За щастие се намери друг човек, който да каже мнението си по новия ми сборник - а именно небезизвестния роден хорър-матрон Иво Казар - Господарят на Сърпа. Споделям ви първото ревю на предстоящия ми сборник - сигурно то ще бъде и най-доброто:

"Човекът, който обичаше Стивън Кинг" е вторият самостоятелен сборник разкази на младия и талантлив Бранимир Събев. Първият беше "Хоро от гарвани", като съставляващите го разкази бяха приятни, но еднотипни. Новият сборник бележи нов етап в творчеството на автора, еволюирал във всяко едно отношение. В "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" откриваме един по-зрял Бранимир, израснал като стилист и фабулиращ на доста по-високо ниво.
Не съществува сборник в който всички разкази да са шедьоври. Достатъчно е половината от тях да са добри, два-три – много добри, а останалите – приятни. Сред приятните разкази в "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" е "Страх от страха" – своеобразен преход от миналия към настоящия сборник, като в сюжетно отношение вече е налице по-голяма завършеност. Темата тук е любима за Събев – страшни градски легенди, но разликата е, че авторът очевидно вече е проумял, че е грехота да ни лишава от десерта – "последния пирон в ковчега", който в "Хоро от гарвани" нерядко оставаше незакован.

Сред добрите разкази в сборника е "Хижата" – класически ърбън хорър, жанр, към който имам лични пристрастия. Стилът е стегнат и експресивен, без излишни лирически отклонения, а финалът – неумолим и смразяващ, макар и не чак толкова изненадващ, но всъщност напълно реален, ако човек се замисли. Добър разказ е и "Видеокасети" – мрачна история за самота и мизерия, поуката от която е, че цопнеш ли в блатото няма измъкване и че хепиендът, даже да съществува, ти се предлага като опция едва когато няма как да се възползваш от нея, защото вече цял си погълнат от тинята.

"Новият" Бранимир Събев обаче избухва с истинска сила в "Благословеният, вещицата и дяволът" – история, за която си личи, че е обмисляна и разработвана дълго. Как да се определи жанрово този разказ? Декамеронов порно-фентъзи-хорър? Разбира се, алюзията е твърде условна. Докато Бокачо гъделичка с перото, осмивайки елегантно лицемерите в раса, Събев размахва бръснача и раздава сурово възмездие, като наказателната акция е гарнирана обилно със секс. Защото движещата сила тук е именно сексът, вкаран съзнателно или не в любопитна йерархия. Всеки един персонаж се явява секс-роб на по-висшия от него по оста Земя-Небе – монахът на вещицата, вещицата на дявола… а дяволът на кого? Струва ми се, че авторът не е осъзнал напълно потенциала на напипаната тема, защото иначе щеше да стигне докрай и ни сервира един по-различен финал, поанта на поантите – дяволът, поставен в партер, а зад него Бог, потящ се и пъшкащ, но не с цел спечелването на квота за Олимпийския турнир по борба.

"Благословеният, вещицата и дяволът" обаче и така ми хареса. Не може да не се забележи израстването на Събев като стилист, езикът му е доста по-сочен и образен в сравнение с предишния му сборник "Хоро от гарвани", а в еротичните сцени има наистина култови моменти.

"Бисерът в короната" обаче е безусловно разказът, дал заглавието на целия сборник – "Човекът, който обичаше Стивън Кинг". Рядко бивам впечатлен от новоизлязла творба, понеже капризен читател като мен държи всичко да е на шест – идея, структура, диалог, ритъм, език, релеф на героите, финал. Е, в "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" е налице оптималната спойка между изброените елементи. Този разказ, наред със "Страстен четвъртък" на Симеон Трифонов, друг талантлив млад автор, е определено най-доброто, което съм чел напоследък. Но докато Трифонов съзерцава естетски съградената от него еротична минивселена, а после я срива със същия непомръкващ хедонизъм, Събев енергично и без елитарност ни води по криволиците на софийските потайности, следвайки траекторията на една луда мечта, отвеждаща ни до още по-луд финал. Няма замръзнало съзерцание, няма забавен каданс. Всичко е едно към едно, защото това е истинският, пулсиращ живот. Образите са живи, пълнокръвни – от мърлявото цигане, чиято представа за щастие е да се надиша с лепило, през отрудения търговец на книги от пл. "Славейков", та чак до класическия лузър, просто още една бурмичка в милионния град, дирещ утеха в измисления свят на литературата. Едновременно отблъскваща и будеща състрадание, тази маргинализирана фигура подобно на всеки от нас е преди всичко човек. И той търси свое място под слънцето, и той жадува за нещо повече от това да бъде бурмичка – и най-накрая намира начин да остави "диря" след себе си, макар и с цената на чудовищна автохекатомба, за която, като по ирония на съдбата, не узнава никой с изключение на неговия бог – любимият му писател, с когото няма шанс да се срещне дори след десет живота.

Идеята в "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" е наистина забележителна, развита е зряло, без бързане, с внимателно вглеждане в детайла, а още по-забележителен е финалът. Сред галерията образи се открояват и две действителни личности, една от които – самият автор. Но това не е просто приумица, фойерверк, продукт на авторовото его, а добре обмислен литературен прийом, използван на място и с мяра. "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" е история, която надхвърля регионалните рамки и би се харесала на всеки фен на литературата по света, без значение на етнос, вероизповедание, цвят на кожата и пр. Наистина много добър разказ!

Безусловно пишещите хорър имат своята тъмна половина. Но колцина от тях имат и светла страна? Във всеки случай у Бранимир Събев определено присъства и такава, което личи от умението му не само да размахва бръснача, но и да поетизира. Два са разказите в сборника, в които може да открие поетика, изпипана при това, еманация на една очевидно сложна душевност – "Любов моя, ангел мой" и "Жените на живота ми".

Първият започва в почти мерена реч. Резкият контраст между поетиката и последвалата касапница е находка, но пък така авторът вдига твърде високо летвата в композиционно и структурно отношение. Това, което искам да кажа е, че на историята може би й липсва един по-различен финал. Искаше ми се накрая да се затвори кръгът, като поантата кореспондира с интрото, т.е. да бе решена в същия стил. Поетика-екшън-поетика. Това би затвърдило без уговорки двамата протагонисти – просто двойка влюбени, които няма как да бъдат упрекнати, че са това, което са.

В "Жените на живота ми" обаче кръгът се затваря, защото тук авторът е вече напълно наясно къде да започне да полага финалните щрихи и кога да спре. Чудесен разказ! Доста по-кратък и много по-различен от "Човекът, който обичаше Стивън Кинг", но може би най-въздействащият в целия сборник. В този разказ ни се разкрива зрелият и завършен Събев. Рисунъкът е ритмичен и майсторски, без нищо излишно, дори запетая. Всичко тук е под контрол – и това, което е било, очевидно реминисценция от житейския опит на автора, и това, което трябва да бъде – апокалиптичен и силен финал, в който личното елегантно прелива в епична стилизирана фикция.

Жанровата и стилова пъстрота в сборника аз разкодирам като проявление на един неспокоен творчески дух. Бранимир Събев очевидно все още напипва своя автентичен писателски почерк, който да се превърне в негова запазена марка. Очаквам с интерес следващото стъпало в развитието на този млад и талантлив автор, на когото, стига да съумее да съхрани набраната инерция, предричам голямо бъдеще."

Сборникът излиза за първия ден от Пролетния Панаир на Книгата - на който сте добре дошли! На въпросния панаир моя милост ще бъде от 31 май до 3 юни на щанд № 1 (издателство Ибис), където ще продава въпросната книга с отстъпка и автограф. Вход свободен, всички сте добре дошли!

Разединени Равнини

Автор: Ейдриън Чайковски
Издател: Бард
Формат: 145 Х 210
Година: 2010
Стр: 656
Цена: 14.99 лв

Ахой, най-накрая завърших втората книга от поредицата "Сянката на Умелите" от Ейдриън Чайковски. За първата вече съм ви говорил.

Империята на осите продължава да се разраства, но така е с големите империи - трябва постоянно да растат, да обсебват нови територии и ресурси, защото в противен случай просто ще загният и ще се разпаднат. Следващата цел са основните, важни градове в Равнините - Тарк, крепост на мравкородни, всеизвестният с фабриките и престъпността си Хелерон и... космополитния Колегиум, средището на Академията, философията, занаятите и родно място на нашите герои.

Докато обаче войните текат по куп фронтове, Императора на Осите се е прицелил в нещо по-могъщо, което ще наложи властта му над целия свят без проблеми - страховит артефакт, известен на малцина. За това ще спомогне представител на древна, зловеща раса, считана за изчезнала - раса, с която нощем майките плашат децата си, ако не искат да спят, раса, легендарна в ужасяващите си щения и с афинитет към магията, на който биха завидяли и молецородните, които са били основните й екстерминатори.

Чайковски не изневерява на стила си - книгата по нищо не отстъпва на предходната, просто е логично нейно продължение. За разлика от "Империя в Черно и Златно", където основните стълкновения бяха от дуелен тип или сблъсък между две групи, тук си имаме истинска война, хора - огромни армии се сблъскват, щурмуват се стени, обсаждат се градове, в сила влизат куп изобретения, някои от които дори не са били предназначени за военни действия.

Авторът опитно развива предишните сюжетни линии, добавяйки нови и нови такива, плюс нови и нови играчи и персонажи на сцената, заплитайки такова кълбо, че направо се чудя какво ще е разплитането му - в добрия смисъл, разбира се. Имаме и немалко нови раси - конощипородните, огромни над три метра гиганти, чието Умение е да копаят както никой друг с голи ръце, скръбноликите мокрицородни, огнените мравки с червени очи и др. Интересното е, че тук в центъра на събитията застават полуродните: мелезът между мравка и бръмбар Тото, живото противоречие Тиниса, наполовина паяк, наполовина богомолка, две раси, които се ненавиждат от хилядолетия. На сцената излиза и още един, но няма да спойлвам повече.

Извънредно съм доволен и препоръчвам горещо - който е прочел първата книга, да хваща и останалите, нещо, което и аз ще направя. А ако сте фенове на фентъзито, било то класическо или модерно, не се колебайте да започнете поредицата. Чайковски е постигнал такъв уникален баланс между стиймпънк и магия, че ще ви зариби със сигурност.

Изкуството на Войната / Майсторът на Ковчези

Честит празник на всички именници! Днес ще ви представя накратко две съвсем нелоши книги, които по някаква странна случайност първо са от едно и също издателство и второ доста сполучливо си връзват заглавията една с друга.

Автор: Сун Дзъ и др.
Издател: Труд
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 240
Цена: 11.99 лв

"Изкуството на Войната" е древен китайски военен трактат, за който няма начин да не сте чували. Написана няколко века пр. Хр. от Сун Дзъ, високопоставен генерал и стратег. Книгата съдържа 13 глави, всяка една от които е посветена на аспектите на войната и се смята за фундаментален и основополагащ труд по темата за военната стратегия и тактика. Всъщност, тя е една от най-старите и най-успешните книги по военна стратегия в света.

На практика самата книга е 1/4 от това издание, някакви си шейсетина странички. Останалото са релативни по основната тема писания на различни известни китайски мъдреци и философи, които се препокриват, допълват или обогатяват труда на Сун Дзъ - хора като Конфуций, Лао Дзъ и др. Без съмнение книга, която има приложение вече хиляди години не само във войната, а и в аспекти от бизнеса и живота като цяло.

Автор: Колектив
Издател: Труд
Формат: 130 Х 200
Година: 2002
Стр: 320
Цена: 6.99 лв

Едно безспорно интересно и завладяващо четиво! Поредица "Световна Класика", раздел "Сенки", тази книга съдържа 19 разказа за призраци. Моите почитания към съставителката Милена Трандева - идеята и реализацията са страхотни, макар самата корица на книгата да не ми допадна особено.

Темата за страха и призраците, писана от световноизвестни имена в литературата е една просто уникална комбинация. Освен Пушкин, чийто разказ оглавява сборника, тук ще откриете още титани като Дикенс ("Сигналистът"), Уошингтън Ървинг ("Женихът-призрак"), доайена в жанра М. Р. Джеймс ("Гравюрата"), контето Оскар Уайлд ("Кентървилският призрак"), японецът Рюноске Акутагава, "Невидимия Принц" Шеридан льо Фану, сериозните Хенри Джеймс и Томас Харди, самият Марк Твен, Амброуз Биърс, Орасио Кирога, Мопасан и дори Светослав Минков с "Къщата при последния фенер"! И това не е всичко.

В случая, за мен лично най-добър и открояващ се сред останалите се оказа сър Артър Конан Дойл с "Капитанът на <Полярна Звезда>". Един китоловен кораб, който пори ледовете на далечния Север, чийто недоволен екипаж е воден от лудия си капитан някъде, където само той си знае. Мрак, студ, белота... и едно привидение, бяла сянка върху леда.

Изтръпващо, майсторско, неповторимо.

Демон на Отмъщението

Автор: Йото Йотов
Издател: Елф
Формат: 130 Х 200
Година: 2003
Стр: 256
Цена: 6.99 лв

Честит Ден на Книгата, скъпи четящи! Може ли точно днес да пропусна ревюто на някое заглавие? Не, разбира се. И се получи много добре, че заглавието на книгата, която ще ревюирам чудесно си пасва с тъмната ми душевност.

Става дума за едно доста рядко намируемо заглавие – „Демон на отмъщението” от Йото Йотов. Последният е определено всестранно развита личност – пише поезия, проза, пробвал се е като издател, тренирал айкидо, има собствен бизнес, завършил е техникума в Правец и Техническия в София, специализирал е в чужбина за личен треньор по фитнес, специалист по спортно хранене и биомеханичен анализ, освен това е основател, председател и президент на Българската Федерация по Натурален Бодибилдинг и Фитнес! Сериозна работа!

Изненада ли е в такъв случай, че дебютната му книга е за Конан?

По творчеството на Йото Йотов (да не го сбъркате с именития щангист, просто има пълно съвпадение на име и фамилия) се запалих още когато прочетох „Двойната сянка” на издателството му „Яспис” – един от най-добрите хорър-сборници, които съм чел. Силно впечатление тогава ми направиха разказите му „Първата любов”, „Аз, дървото” и най-вече „Рибарят”. Естествено, щом ми попадна „Демон на отмъщението”, нямаше как да го пропусна.

Какво не ми хареса в сборника:

- Общо политиката на издателството спрямо сборника. Първо, авторът е не просто под псевдоним Тойо Йокугава, ами е и уж описано как е наистина японец, книгата е японска – първо издание, преведена от английски обаче от Христо Пощаков, илюстрациите и корицата са тип „Аванти Хакинян”, коректор е Вътьо Граматиков (сиреч, няма такъв), майтапчийските отзиви на гърба на книгата, които присъстват във всяка книга от поредицата на издателството…

- Самата книга не е кохерентна по своята цялост. Отначало имаме три истории за Конан, които са свързани помежду си и могат да се считат за отделни глави на романа, след което имаме секцията „Кошмари от чужд живот” – един дракон спи и сънува различни приключения от света на хората, които всъщност са разкази на писателя, обединени под общ знаменател, а накрая имаме „Първата любов”, което пък си е самостоятелен разказ. Не казвам, че не са добри, просто постройката не ми се понрави чисто технически, разпиляно е някакси.

Какво ми хареса:
+ Ценните приложения – картата в началото на книгата, показваща света на Конан и речника на думите и понятията на гърба, простиращ се на близо 20 страници ситно изписан текст! Определено от тези две неща се научава много за Хайборейската епоха и като цяло за Конан и реалността, която обитава.

+ Авторът пише чудесно. И подробните описания, така характерни за жанра фентъзи, и мрачните хорър-нотки, и специфичните за света на Конан неща като вярвания, магии, митологии и прочее – всичко това е смесено по един доста добър начин. Нашият герой е мрачен и навъсен варварин с огромни мускули, без скрупули и страх, изразяващ се едносрично, а решението на всичките му проблеми се намира на върха на неговия меч – и това всъщност си е Конан, както си е описан от Робърт Хауърд. Историите са интересни и те грабват, правят те съпричастен със съдбата на героите – особено разказът накрая завършва книгата по един прекрасен начин.

Като цяло останах доволен от книгата и много ми се иска да прочета още творби от Йото Йотов.

Z-та Световна Война

Автор: Макс Брукс
Издател: Изток-Запад
Формат: 140 Х 210
Година: 2012
Стр: 424
Цена: 19 лв

Заключете вратите и залостете прозорците, скрийте семейството си и барикадирайте къщата, хванете пушката и мълвете молитви. Защото войната вече е започнала, а човечеството е изправено срещу най-ужасния си враг досега.

Враг, който не се уморява, не преговаря, не сключва примирия, не спира да настъпва, не знае що е страх, който попълва редиците си от теб и е имунен на купища оръжия за масово поразяване. Враг, който кара всички военни стратези да скубят коси от безсилие и хвърля в тих ужас и недоумение всички как изобщо е възможно да съществува.

ЗОМБИТАТА...

Не мога да намеря достатъчно дума да нахваля тази книга, която без съмнение е едно от литературните събития на годината. Написана от Макс Брукс - синът на големия Мел Брукс, тя е построена по изключително оригинален начин: отчасти роман, отчасти журналистически репортажи и интервюта от едно бъдеще, в което мъртвите стават и тръгват срещу живите. Авторът е изключително начетен и ерудиран, притежава уникална обща култура и приковава вниманието ти върху своите герои, правейки те съпричастен със съдбата им. Да, героите - всъщност, на практика в книгата няма главен герой, всички са герои сами по себе, без значение какъв им е пола, религията, етноса, възрастта, цвета на кожата и т.н. Оригиналността на повествованието, съчетана с нетрадиционния подход на автора и определено наличието му на талант са залог за книга, която трябва да краси библиотеките далеч не само на хорър-феновете.

Какво ми хареса в книгата:

+ Всичко. Реализирана е абсолютно добре отвсякъде, моите аплодисменти за издателство "Изток-Запад". На първо място оформлението и качествената хартия;
+ Страхотната корица и ужасяващите илюстрации вътре на Петър Станимиров - човекът, илюстрирал списание "Дъга", книги-игри, романи на Стивън Кинг и Дийн Кунц, компютърни игри и какво ли още не. Още първата илюстрация (не, няма да ви кажа коя е!) си пасна толкова с повествованието, че за малко от шубе да хвърля книгата на пода;
+ Изпипаният до молекула превод на Адриан Лазаровски, който прави четенето повече от удоволствие - аз лично научих много от бележките му под линия, от които личи, че преводачът е и експерт по оръжията. Да, тези подробности не се научават просто ей така, докато се ровиш в гугъл и уикипедия;
+ Чудесно разгърнатата реклама на книгата - определено и това е важно, не може да отречете. Аз лично бях подготвен за първоначалната обявена цена от 20 лв и не мога да си кривя душата, че бях приятно изненадан, когато разбрах, че в последния момент е смъкната с левче надолу.
+ Филмът по книгата с Брад Пит, който очакваме всички, макар че ще се появи чак след година.

Все още обаче не съм споменал трите най-ценни предимства на тази книга:
1. Правдивата картина "какво би станало, ако". Не, сериозно - представете си, ей го на, появяват се зомбитата, как ще реагираме? Откъде идват, как се е получило това, защо се е стигнало дотук, това зараза ли е, таен експеримент ли е, какво е? Как се разпространи така бързо по целия свят? Нищо не е пропуснато - и алчните за пари гадове, които се делят на дребни риби (каналджии, прекарващи хора зад граница в незаразени зони) и едри кучи синове (направили милиарди, продавайки фалшиви лекарства срещу зомбясване), глупаците, които си затварят очите и заравят глава в пясъка, надявайки се че бурята ще ги подмине и ще утихне, правителствените гадове, които се мъчат да потулят случаите, лобистите, мъчещи да се наложат, идиотите, които са се озовали на върха и се чудят какво да правят с огромните отговорности, които са понесли...
2. Човешките съдби, разкрити така правдиво и жестоко. Наистина, едно такова брутално време би родило истински герои. И тези герои се раждат едновременно по целия свят - индийският генерал, който се жертва, за да спаси народа си; слепият японски градинар, който повежда страната си; ветеранът в Украйна, сражавал е до последно; американският режисьор, който с документалните си филми повдига духа на цялата нация; жената-пилот, която скача принудително с парашут във вряща от зомбита зона и единственият й път назад е една жена, която я подкрепя всячески по радиостанцията; и още, и още, и още!
3. Шамарите, които авторът на моменти ти удря, за да е сигурен, че схващаш картинката както трябва. Ето го и този, който лично за мен беше най-бруталният - "Страхът е най-ценната стока във Вселената. Включи телевизора си - какво виждаш? Хора, които продават стоките си ли? Не, хората продават своя страх от това, че може да им се наложи да живеят без стоките си. Страхът да остарееш, страхът да останеш сам, страхът от бедността, страхът от провала. Страхът е нашата най-съществена, фундаментална емоция. Страхът е първичен. СТРАХЪТ ПРОДАВА." И още как.

За финал - прочетете "Z-тата световна война", няма да съжалявате.